Опитите в Северна Корея продължават!

Интерконтиненталните балистични ракети са тема, която би могла да вълнува доста читатели. Те не са налични за всяка една страна и са последен гарант на мира. За жалост вече са налични и в Северна Корея, което моментално започна да се превръща в повод за притеснение. Ето защо решихме да обърнем внимание на конструкцията на работа и всички подробности, които тази военна технология използва. 
Повечето ракети обикновено се изстрелват от наземна цел, летят в космоса и навлизат в атмосферата, агресивно спускайки се към целта. До този момент в световната история липсват атаки и изстрелване на този вид оръжие. Разбира се, това не означава, че липсват провокиращи тестове, които да се превърнат като форма на конфликт. Както и името подсказва, това са ракети, които летят от един континент до друг. Изстрелват се с парабула. Северна Корея изстрелва своите ракети вертикално нагоре, за да провери какво разстояние може да измине на теория. Разбира се, ракетите падат от другата страна на Япония, разбивайки се в океана, но това пък прави страната на изгряващото слънце доста изнервена и съмняваща се в математическите изчисления на военните инженери. Макар и последната актуална ракета на Северна Корея - Hwasong-15 да може да прелети само 1000 километра от излитането си, парабулата ще ѝ позволи да прелети още 13 000 километра. Добрата новина е, че тестовете в такива моменти се провеждат с кухи ракети - без ядрено гориво за тотална доминация. Това означава, че тестовете може да бъдат грешни. Нека не забравяме, че атомната бойна глава също има тежест, която рано или късно ще трябва да бъде изчислена. Самите ракети имат точно 3 фази:

1. Така наречената фаза на ускорение, в която ракетата се издига в атмосферата и за 2-5 минути достига космоса. Различните нива най-често са спътниците, които след изразходването на гориво се откачат и позволяват на ракетата да продължи с максимална мощност без да има нужда от добавеното тегло. След космоса идва време за втора фаза.

2. Горивото на интерконтиненталните ракети най-често може да бъде течно или твърдо. Течното гори по-дълго във фазата за ускорение, докато твърдото гориво доставя максималната мощност моментално, но за жалост и гори доста бързо. И двете горива биха могли да изпратят една ракета на 13 000 километра разстояние, но понеже военната индустрия има повече опит с течното гориво, използва него. Обикновено всяка страна с право на атомно въоръжаване обикновено започва с течно гориво, но веднъж щом успее да изчисли поведението и качествата му по време на полет, прибягва и до употребата на твърдо гориво. Това от друга страна може да е доста положително, особено след като знаем, че производството на подобни материали може да е силно токсично. 

3. В космоса всичко става изключително бързо и скоростта на полет е между 24 140 км/ч - 27,360 км/ч. Някои ракети използват така наречената звездна технология или звездна карта, която прави бърз анализ и постоянно коригира треакторията, за да може да порази максимално бързо целта. Тази година Hwasong-15 е направил полет за 54 минути. През юни този полет беше едава 37 минути. 
На този етап, използвайки изцяло научната тематика, някои изследователи като Филип Койл заявяват, че Северна Корея най-вероятно не би използвала атомното си оръжие като провокация или удар. Най-вероятно те използват същата методология за калибриране, която е влязла в употреба при всички останали страни. 

Снимки: AP