В полза на по-добра защита срещу радарите!

Въпреки твърденията на мнозина, военните самолети не са невидими за радарите. Един от основните проблеми се изразява в елеваторите на самолета, които служат за маневриране и контролиране на самолета. И ако наистина армията се опитва да победи радарите, най-вероятно ще има нужда от Уил Харли и Алек Бенетс - студенти от университета в Манчестър. 
Двамата разработват технология, която ще елиминира механичния/радарен проблем на самолета, използвайки само въздушните потоци около самолета. 

Бил Кроутър, водещият професор на експеримента, обяснява как неговият екип прилага практически умения в среда, която не е променяна цели 60 години. Вместо да се чупи крилото, то трябва единствено да промени въздушния поток около себе си. 
Задачата на екипа в никакъв случай не е особено лесна, защото трябва да се интегрира система, която да избутва въздуха при свръхзвукова скорост. Това се постига чрез много малки дупки в крилото, от които да излиза въпросния въздух. От разстояние няма да видите някаква особена разлика със стандартното крило, но този път то няма да променя формата си. 

Името на системата е MAGMA и все още е в процес на разработка. Въздухът идва директно от двигателя и се разпределя през определени отвори и така се постига контрол на полета. Другата използвана технология от англичаните се нарича флуиден векторен контрол на тягата. С него се използва вятър, който да насочва и изкривява въздушната тяга, която излиза от двигателя. Съчетанието между двете би могло да помогне за ефективен контрол не само на постъпващия въздух, но и от изгорелите газове при напускането на двигателя. Някои военни самолети в този случай имат механични дюзи, с които да насочват струята си, но те често създават проблеми с механичните дюзи. Ето защо в този случай опитите са свързани с елиминиране на механиката и употребата на много по-чиста въздушна струя. 

На този етап, тестваните прототипи изобщо не са проектирани, за да бъдат маневрени или невидими за радарите. Идеята на учените от Манчестър е да разработят MAGMA и след това да я интегрират в самолети, които биха разполагали с по-съвършена форма. Следващите тестове ще бъдат свързани с налагането на авио стандарт, който означава висока издържливост и перфектна електроника за контрол. Другата важна част е изработването на клапани, които да издържат при температура на въздуха от 200-300 градуса по Целзий. MAGMA прототипите в момента се управляват наземно от пилот, но ще измине време, преди пилота да може да седне и да не усети разлика в контрола на самолета. При евентуално покриване на условията, които са скорост от 600 - 700 км/ч, технологията може да навлезе в употреба при военните самолети, а и много по-късно при цивилните. Едно е сигурно, тази технология все още не е поставена в нито един самолет и няма втори аналог на нея по целия свят.